Брой и прираст на жилищните сгради
Жилищните сгради[1] в област Стара Загора към 7 септември 2021 г. са 91 176. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил с 2 229, или с 2.5%.
В община Стара Загора (26 509) се намират 29.1% от жилищния сграден фонд в областта, като най-малък брой жилищни сгради има в община Николаево - 1 954, или 2.1%.
През периода 2011 - 2021 г. в община Гурково е отчетено най-голямо увеличение в броя на жилищните сгради - с 39.5%. В община Опан сградите намаляват с 11.1%.
- Жилищни сгради по общини в област Стара Загора към 7 септември 2021 година
Общини
Жилищни сгради към 7.09.2021 (брой)
Структура на жилищните сгради към 7.09.2021 (%)
Прираст (брой)
Прираст
(%)
Област Стара Загора
91176
100.0
2229
2.5
Братя Даскалови
6636
7.3
8
0.1
Гурково
2851
3.1
808
39.5
Гълъбово
4895
5.4
40
0.8
Казанлък
17730
19.4
-449
-2.5
Мъглиж
6029
6.6
-182
-2.9
Николаево
1954
2.1
97
5.2
Опан
2393
2.6
-299
-11.1
Павел баня
7270
8.0
-335
-4.4
Раднево
5958
6.5
-346
-5.5
Стара Загора
26509
29.1
2637
11.0
Чирпан
8951
9.8
250
2.9
Област Стара Загора е на 8-мо място с 91 176 жилищни сгради или 4.3% от жилищния сграден фонд на страната.
В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) - с 16.6%, Благоевград - с 8.4%, и Варна - с 8.1%. Област Стара Загора е петнадесета по ръст на жилищните сгради. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен - с 5.8%, Ямбол - с 4.5%, и Русе - с 3.6%.
Вид на жилищната сграда
Към 7 септември 2021 г. в област Стара Загора къщите са 83 840 броя, или 92.0% от сградите, жилищните блокове, кооперациите - 3 176 или 3.5%, вилите - 2 473 или 2.7%, а летните кухни - 1 534 или 1.7%.
Фиг. 1. Структура на жилищните сгради по вид на сградата в област Стара Загора
към 7 септември 2021 година
Основни характеристики на жилищния сграден фонд
Брой етажи
Преобладаващата част от жилищните сгради са едноетажни - 53 821, или 59.0% от всички жилищни сгради в областта, и двуетажни - 32 436, или 35.6%, докато тези на шест и повече етажа са 1 061, или 1.2%.
Най-много жилищни сгради на шест и повече етажа има в областите София (столица) - 9 598, Варна - 3 012, и Пловдив - 2 713, а най-малко в Смолян - 162, Видин – 198, и Разград - 201.
Фиг. 2. Структура на жилищните сгради по брой на етажите и общини в област Стара Загора към 7 септември 2021 година
Жилищни сгради по периоди на построяване
По-голямата част от жилищните сгради в област Стара Загора (34.4%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 - 1969 г. - 22.0%. Построените през 2010 - 2021 г. са 3.9%.
До 1959 г. най-много жилищни сгради са построени в общините Братя Даскалови и Николаево съответно - 62.0 и 47.3%, а най-малко в община Стара Загора - с 25.4%.
В периода 2010 - 2021 г. най-висок е делът на построените сгради в общините Стара Загора и Гурково - с по 6.3%, а най-нисък е в община Гълъбово - 0.3%.
Методологични бележки
Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене.
Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.
За
самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив.
За
отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив.
За
една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло.
Сградата от тип
къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.
Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея.
Пристройката не се брои като отделна сграда.
Според вида си жилищните сгради са:
- Къща - нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща.
- Жилищен блок, кооперация - сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“.
- Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) - сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта - за нежилищни цели (търговски, административни и др.).
- Общежитие - жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители.
- Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище.
- Вила - сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението - отдих, сезонно или временно жилище.
- Сграда за колективно домакинство - интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства.
- Дом за временно настаняване на бездомни - сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация.
Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за
обитавана. Сградата се счита за
необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.
Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати.
Повече информация и данни за жилищните сгради от Преброяване на населението и жилищния фонд могат да се намерят в Информационна система ИНФОСТАТ (
https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=360).
[1] Жилищната сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустройство е предназначена за постоянно обитаване и състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата и площ.
